„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Евгений Александрович Евтушенко (1933-2017 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
От собственото сърце не ще избягаш.
* * *
Срамът учи да се мисли, а страхът отучва.
* * *
Този, който не е познал мъката, нека да не съди за любовта.
* * *
Това, че рибата се вмирисва от главата, е оправдание за опашката.
* * *
Може би смисълът на съществуването е в това да се търси неговият смисъл?
* * *
Световната култура – това е стена пред войната, изградена от велики книги.
* * *
Всички, които обичах, бяха по-добри от мен.
* * *
Някога на земята е имало съвсем малко хора, от които всички ние сме заченати, навярно ние всички сме неоткрити един от друг роднини. И всяка война е война гражданска, братоубийствена.
* * *
Как така, че сега има с кого да спиш, а няма с кого да се събуждаш?
* * *
Времето – това е зъболекар, изтръгващ ни от нас без анестезия.
* * *
Сега не ми харесва нарасналата озлобеност на хората един към друг и силно растящото чувство на завист. Само отчасти това може да се обясни със социалното неравенство. Такава прекалена злоба, особено когато четеш интернет, аз никога не съм виждал. Трябва да се избавим от това. Трябва да се научим да обичаме не само другите, но и себе си. Ние много лесно се оскърбяваме един друг.
* * *
Не е страшно да бъда измамен, по-страшното е да мамиш.
* * *
Дай Бог, по-малко разкъсани рани, когато има голяма битка. Дай Бог, повече различни страни, обаче не губи своята. Дай Бог, твоята страна да не те рита с ботуш... Дай Бог!
* * *
В света върви необявена трета световна война – на човешката изтънченост с човешката простащина.
* * *
Родихме се в страна, която вече не съществува. Но в онази Атлантида ние бяхме, ние обичахме. Лежи нашето червено знаме, в Измайлово проснато. За долари го блъскат на слука. Аз не съм превземал Зимния. Не съм щурмувал Райхстага. Аз не съм от комунягите. Но гледам знамето и плача.
* * *
Няма нищо по-развратно от това да спиш със законния си мъж, когато не го обичаш.
* * *
Бъди свободен, когато имаш пари, сякаш си беден, а когато нямаш пари, не бъди беден никога!
* * *
Бива тъжно, бива трудно, но по дяволите всичко това. Който не знае цената на щастието, той никога няма да бъде щастлив.
* * *
Умората на най-измъченото тяло е лека в сравнение с умората на душата, но ако двете умори се слеят в една, то и да заплачеш нямаш сили, а особено ти се иска да плачеш – когато толкова си изморен, че не можеш да плачеш.
* * *
Не вярвайте на тези, които хленчат и пискат, пресметливо прокрадвайки се към вашето доверие. Съмнителна е скриваната радост и е подозрителна бъбривата печал.
* * *
Не се домогвай към щастието да бъдеш обичан – умей да обичаш, когато не си обичан.
* * *
Не е страшно отблизо това, което често ни плаши отдалеч.
* * *
Благодаря на всички, които чувстват всяка болка на земята като своя.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Евтушенко
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Из сердца собственного не сбежишь.
* * *
Стыд учит мыслить, а страх отучивает.
* * *
Тот, кто горя не знал, о любви пусть не судит.
* * *
То, что рыба гниёт с головы – оправдание хвоста.
* * *
Может смысл существования в том, чтобы смысл его искать?
* * *
Мировая культура – это стена перед войной, сложенная из великих книг.
* * *
Все, кого я любил, были лучше меня.
* * *
Когда-то на земле было совсем мало людей, с которых мы все начались, и, наверно, мы все – не найденные друг другом родственники. И любая война – это война гражданская, братоубийственная.
* * *
Как же это, что тебе сейчас есть с кем спать, а просыпаться не с кем?
* * *
Время – это дантист, вырывающий нас из нас без анестезии.
* * *
Сегодня мне не нравится повышенная озлобленность людей друг к другу и сильно возросшее чувство зависти. Только отчасти это можно объяснить социальным неравенством. Такой переозлобленности, особенно когда читаешь интернет, я не видел никогда. Нужно избавляться от этого. Надо не только других научиться любить, но и самих себя. Мы очень легко оскорбляем друг друга.
* * *
Мне быть обманутой не страшно, страшнее – это обмануть.
* * *
Дай, Бог, поменьше рваных ран, когда идет большая драка. Дай, Бог, побольше разных стран, не потеряв своей, однако. Дай, Бог, чтобы твоя страна тебя не пнула сапожищем… Дай, Бог!
* * *
В мире идёт третья необъявленная мировая война человеческой тонкости с человеческой пошлостью.
* * *
Мы родились в стране, которой больше нет. Но в Атлантиде той мы были, мы любили. Лежит наш красный флаг в Измайлове врастяг. За доллары его толкают наудачу. Я Зимнего не брал. Не штурмовал рейхстаг. Я не из коммуняк. Но глажу флаг и плачу.
* * *
Развратнее нет ничего спать с мужем законным, когда ты не любишь его.
* * *
Будь при деньгах свободен, словно нищий, не будь без денег нищим никогда!
* * *
Бывает печально, бывает трудно, ну и чёрт с ним. Кто не знает цену счастью, тот никогда не будет счастлив.
* * *
Усталость самого измученного тела легка в сравнении с усталостью души, но если две усталости сольются в одну, – то и заплакать нету сил, а плакать хочется особенно – когда устал настолько, что не можешь плакать.
* * *
Не верьте всем кто хныкал и пищал, расчётливо в доверье ваше вкрадываясь. Сомнительна скрываемая радость и подозрительна болтливая печаль.
* * *
Не добивайся счастья быть любимым, – умей любить, когда ты нелюбим.
* * *
Не страшно вблизи то, что часто пугает нас издали.
* * *
Спасибо всем, кто чувствует любую боль на земле, как свою.
---------------
Руският поет, писател, режисьор, сценарист, публицист и актьор Евгени Евтушенко (Евгений Александрович Евтушенко) е роден на 18 юли 1932 г. в гр. Нижнеудинск, Иркутска област. Лауреат е на Държавната награда на СССР (1984 г.) и на десетки национални и международни награди. Почетен член е на Испанската академия на изкуствата, на Американската академия на изкуствата и словесността, действителен член е на Европейската академия на изкуството и науката. Професор е в Питсбъргския университет и в Университета на Санто-Доминго. Автор е на стихосбирките „Разведчики грядущего“ (1952 г.), „Третий снег“ (1955 г.), „Шоссе Энтузиастов“ (1956 г.), „Обещание“ (1957 г.), „Взмах руки“ (1962 г.), „Нежност“ (1962 г.), „Катер связи“ (1966 г.), „Идут белые снеги“ (1969 г.), „Поющая дамба“ (1972 г.), „Интимная лирика“ (1973 г.), „Утренний народ“ (1978 г.), „Отцовский слух“ (1978 г.), „Стихотворения“ (1987 г.), „Я прорвусь в двадцать первый век“ (2001 г.), „Окно выходит в белые деревья“ (2007 г.), „Счастья и расплаты“ (2012 г.); книгите-поеми „Станция Зима“ (1956 г.), „Бабий яр“ (1961 г.), „Братская ГЭС“ (1965 г.), „Пушкинский перевал“ (1965 г.), „Коррида“ (1967 г.), „Под кожей статуи Свободы“ (1968 г.), „Казанский университет“ (1970 г.), „Снег в Токио“ (1974 г.), „Ивановские ситцы“ (1976 г.), „Северная надбавка“ (1977 г.), „Голубь в Сантьяго“ (1978 г.), „Непрядва“ (1980 г.), „Мама и нейтронная бомба“ (1982 г.), „Дальняя родственница“ (1984 г.), „Фуку!“ (1985 г.), „Тринадцать“ (1996 г.), „В полный рост“ (2000 г.), „Просека“ (2000 г.); романите „Ягодные места“ (1982 г.), „Не умирай прежде смерти“ (1993 г.); повестите „Пирл-Харбор“ (1967 г.), „Ардабиола“ (1981 г.); книгите с публицистика и литературна критика „Примечания к автобиографии“ (1970 г.), „Талант есть чудо неслучайное“ (1980 г.), „Завтрашний ветер“. (1987 г.), „Политика – привилегия всех“ (1990 г.); мемоарите „Волчий паспорт“ (1998 г.), „Шести-десантник“ (2006 г.) и др. Творчеството му е преведено на над 70 езика. През 2004 г. получава високия държавен орден „За заслуги пред отечеството”. Умира на 1 април 2017 г. в гр. Талса, щат Оклахома, САЩ.